Тест драйв Nissan Qashqai 1.6 dCi 4×4: Първи в класа на SUV моделите

В продължение на 100 000 километра кросоувърът на Nissan показа на какво е способен

Второто поколение на кросоувъра на Nissan е не по-малко популярно от първото. Един 1.6 dCi 4×4 Acenta измина 100 000-километровото разстояние в маратонския тест на нашата редакция. И се оказа най-надеждният SUV модел на всички времена.

Всъщност няма нужда да четете по-нататък. Nissan Qashqai приключи маратонския тест толкова делнично и незабележимо, както го започна. С нула дефекти. Шумните изяви са чужди на неговата природа – SUV моделът на Nissan предпочита да стои на заден план и да прави онова, което може най-добре – да бъде един ненатрапчиво добър автомобил.

Qashqai Acenta с базова цена 29 500 евро

На 13 март 2015 г. Qashqai постъпи на служба в редакцията с оборудване Acenta, дизелов мотор със 130 к.с. и двойно предаване – срещу базова цена от 29 500 евро. Доплатено беше само за две допълнителни екстри – навигационна система Connect за 900 евро и боя Dark Grey Metallic за 550 евро. Това показва, първо, че добрите автомобили не трябва непременно да са скъпи и второ, че сравнително изгодната версия Acenta в никакъв случай не е с твърде оскъдно оборудване.

Мътни H7 светлини

Що се отнася до светлините обаче, може би трябваше да предпочетем някоя по-скъпа опция, защото серийните халогенни фарове блещукат доста мътно в нощта – поне ако ги сравняваме със съвременните светодиодни осветителни системи. Изцяло LED светлини се предлагат за Qashqai само като част от скъпото оборудване Tekna (срещу доплащане от около 5000 евро). Много други приятни съставки са налице още във версията Acenta – сред тях е и отоплението на седалките. Някои потребители обаче оцениха неговото действие като твърде плахо. По-важни от темперираните седалищни части обаче са други серийни атрибути на Qashqai Acenta, като например пакетът за подпомагане на водача с асистенти за аварийно спиране, за дългите светлини и спазване на лентата, както и с датчици за външна осветеност и за дъжд.

По всичко изглежда, че никой от многото ползватели не е почувствал липса на нещо съществено – само съвсем рядко някои от шофиралите през зимата си пожелават отопление на челното стъкло, понеже серийният автоматичен климатик се нуждае от известно време, за да подсуши стъклото. Затова пък навигацията жънеше похвали. Лесното управление и бързото изчисляване на маршрута бяха посочени като силни страни, които ви помагат да преглътнете липсата на информация за трафика в реално време. Радващо лесно се оказа също свързването чрез Bluetooth на телефон и медиаплейър, няма забележки и по отношение на дигиталното радиоприемане.

Никакви аварии в продължение на 100 000 километра

Защо сега ви разказваме това на дълго и широко? Защото иначе почти няма какво да се каже за Qashqai. В течение на година и половина и малко над 100 000 километра не беше регистрирана дори една-единствена повреда. Нито една. Само веднъж се наложи да бъдат сменени перата на чистачките – което прави 67,33 евро. А между сеансите на сервизно обслужване бяха долети 1,7 л масло. Нищо друго.

Слабо износване на гуми и спирачки

За извънредно добрата равносметка на разходите допринася и сдържаната консумация на гориво (7,1 л/100 км средно за целия тест), също както и съвсем слабото износване на гумите. Фабрично монтираните Michelin Primacy 3 си останаха на автомобила в течение на почти 65 000 км и дори след това бяха запазили 20 процента от дълбочината на каналите по протектора. През зимата беше използван един комплект Bridgestone Blizzak LM-80 Evo, който след 35 000 км може да върши работа и през следващия студен сезон, понеже е съхранил 50 процента от дълбочината на шарките. И двата комплекта гуми са със серийния размер 215/60 R 17 H.

Подобна пестеливост моделът на Nissan прояви и по отношение на елементите от спирачната уредба. Наложи се да бъдат сменени единствено предните накладки, при това само веднъж. Като изключим перата на чистачките, това остана единственият ремонт за смяна на консумативи, като цената му възлезе на 142,73 евро.

Qashqai получи и критични забележки

Преди да си помислите, че сме го ударили на безкрайни хвалби, ще споменем и някои особености на Qashqai, които получиха повече критика, отколкото одобрение. Това се отнася най-вече за комфорта на окачването. „Подскача”, „много некомфортен без товар” и други подобни изрази се срещат из бележките в дневника на теста. Най-вече с късите неравности, които често се срещат по германските магистрали, моделът на Nissan се справя по доста несъвършен начин. При това задният мост предава към купето силни тласъци. С по-голям товар реакциите стават малко по-дискретни, без обаче да са наистина добри. В това отношение малко промени внася и специфичната за Nissan система за регулиране на комфорта на возене (серийна за нивото Acenta), която посредством целенасочен и плавен спирачен натиск би трябвало да противодейства на потъването и клатенето на каросерията. Фактът, че въпреки това моделът на Nissan често бива хвален като „много добър за дълги пътешествия автомобил”, се дължи наред с другото и на дългия пробег с едно зареждане (над 1000 км при икономично шофиране) и на добрите седалки.

Недостатъчно пространство за багаж

Те се оказват тесни единствено за подчертано едрите членове на редакцията. Всички останали обаче биха могли да критикуват сложните механизми за регулиране. Електрическо настройване на седалките се предлага само за по-скъпите версии на оборудване.

Част от критичните забележки засягат товарното пространство, което е малко недостатъчно за четирима души. С капацитет от 430 литра и почти 1600 л максимална вместимост то обаче е обичайно за автомобил от този клас – почти никой друг компактен SUV модел не предлага много повече. Повечето изпитатели оценяват положително вътрешния простор, който моделът предоставя на пътниците.

Първо място за Qashqai

По отношение на мотора почти няма отрицателни забележки – освен за това, че се усеща лека турбодупка и че скоростният лост не превключва със спортно къс ход. С това можем да се примирим – а с оглед на ниския разход и на другите положителни качества подобни забележки звучат като каприз.

Не са отбелязани и очевидни проблеми със сцеплението – независимо че режимът за двойно предаване в Qashqai включва задвижването на задните колела (посредством вискосъединител) едва при повишена необходимост от сцепление. Повечето клиенти бездруго се отказват от скъпото двойно предаване (2000 евро); 90 процента купуват своя Qashqai само с преден задвижващ мост, още повече, че опцията 4х4 е налице само при дизеловата версия със 130 к.с.

За популярността на компактния Nissan можем да съдим и по остатъчната стойност на тестовия автомобил. В края на маратонския тест тя е оценена на 16 150 евро, което отговаря на 48 процента овехтяване – и по този показател Qashqai се класира далеч напред. А и без това с нула повреди той заема първото място в своя клас в ранглистата по надеждност.

Сильные и слабые стороны

При Nissan Qashqai не е лесно да откриете слабости. Ако не броим посредствения комфорт на возене и отчасти евтините на вид материали в интериора, тук могат да се отбележат само положителни моменти. Не толкова добри са впечатленията от мътната светлина на халогенните фарове. Изцяло LED светлини се предлагат само с върховото ниво на оборудване Tekna (серийно). Навигацията (1130 евро) получи добри отзиви, като изключим един срив на системата. Някои възприемаха като доста колебливо действието на отоплението на седалките, което е част от серийното оборудване.

Така читателите оценяват Nissan Qashqai

През февруари 2014 г. купих като нов автомобил моя Qashqai Acenta 1.6 dCi със 130 к.с. Първоначално бях хвърлил око на едно BMW X3, което с оглед на оборудването щеше да излезе двойно по-скъпо. Оттогава за по-малко от две години съм изминал 39 000 км. След много години, в които шофирах без изключение т.нар. премиум германски марки, исках да пробвам, дали ще се получи нещо, ако дам много по-малко пари. И се получи изненадващо добре. Досега автомобилът върви без никакви дефекти, единствено малко след покупката трябваше отново да запишат софтуера на навигационната система. Впрочем навигацията за 800 евро работи по-добре от онази в предишния ми автомобил (BMW), която струваше 3000 евро. Двигателят със 130 к.с. набира обороти с желание, тегли мощно, има достатъчно тих и равномерен ход и е напълно достатъчен при всекидневното шофиране. Освен това той е подчертано икономичен. Досега съм изразходвал средно точно 5,8 л дизел на 100 км, въпреки че карам автомобила доста енергично по аутобани и обикновени шосета.

Петер Крайсел, Фурт

Ето моя опит с новия Nissan Qashqai: на 1 април 2014 г. регистрирах моя Qashqai 1.6 dCi Xtronic. Цели четири седмици той работеше без проблеми, после ударите започнаха да се сипят един след друг. За кратко време общо девет дефекта вгорчиха живота ми с този автомобил: скърцащи спирачки, повреди по боята при прехода между челното стъкло и покрива, дефектен датчик на педала за газта, побъркани сензори за паркиране, срив на навигацията, тракане при ускоряване и други изненади наложиха общо девет дни престой в сервиз, при който бяха отстранени за постоянно цели четири повреди. С помощта на адвокат и експертиза от вещо лице поисках разваляне на договора за покупка, което първоначално ми беше отказано от отдела за работа с клиенти. Едва един мейл до ръководството на фирмата вносител, съдържащ всички данни и факти, доведе до бързо решение на проблема. Автомобилът беше приет обратно след седем месеца и около 10 000 изминати километра.

Ханс-Йоахим Груневалд, Хан

Преимущества и недостатки

+ Икономичен, много тих и равномерно работещ мотор

+ Добре степенувана механична трансмисия

+ Подходящи за дълги пътешествия седалки

+ Достатъчно място в кабината

+ Изключително сигурно поведение на пътя

+ Добре изработен, дълготраен интериор

+ Добър обзор във всички посоки

+ Ефикасен климатик

+ Безпроблемно свързване с USB

+ Бърза, лесна за управление навигационна система

+ Практична камера за заден ход

+ Голям пробег с едно зареждане

+ Слабо износване на гуми и спирачки

+ Ниски разходи

– Ограничен комфорт на окачването

– Посредствени светлини

– Кормилна уредба без усещане за пътя

– Непрактично регулиране на седалките

– Подчертана слабост при потегляне

– Бавно реагиращо отопление на седалките

Заключение

Всъщност на пазара няма много по-добри автомобили за всекидневието на цена около 30 000 евро. Компактният Nissan блести не само с буквално безупречния си индекс на повредите, но освен това е и много икономичен, а и проявява съвсем пестеливо отношение към износващите се части. Само веднъж се наложи да бъдат сменени предните спирачни накладки, по един комплект зимни и летни гуми се оказаха достатъчни за целия маратонски пробег, като и двете гарнитури не са износени докрай. На този фон недостатъчният комфорт на окачването и слабоватият при потегляне мотор изглеждат като слабости на характера, които могат да бъдат простени.

Текст: Генрих Лингнер

Снимки: Петер Волкенщайн